Растителната биомаса е един от възобновяемите източници с нарастващо значение за енергоснабдяването в близко бъдеще в глобален мащаб. Това се дължи на редицата и предимства пред останалите източници на енергия и особено пред фосилните горива, изразяващо се във : по-голяма екологична чистота при изгаряне , неизчерпаемост заради ежегодното и възобновяване или прираст, сравнително лека достъпност, равномерно географско разпределение, възможности за оползотворяване на замърсяващи околната среда остатъци и отпадъци от нея и не на последно място – атрактивната и цена. Годишното потребление на енергия от растителна биомаса в света достига 50-60 EJ (екзаджаула) , което представлява около 10-14% от количеството на цялата потребявана енергия. Понастоящем в много страни използването на биомасата за енергийни цели е приоритет в националната им политика. Според Бялата книга на ЕС от 1997 се прогнозира делът на биогенните горива в страните членки на ЕС да достигне 135 MTOE (Милиона тона нефтен еквивалент) през 2010 година , от които 75 MTOE за топлоенергия и 230 TWh като електроенергия. Водещи европейски страни в това отношение са Дания, Австрия, Финландия, Швеция, Германия , Италия и Франция.
Биомасата е органична материя от растителен или животински произход. За биогорива се използва главно растителна биомаса. Енергоносителите от растителна биомаса могат да бъдат първични (натурална дървесина, слама , стъбла на земеделски култури и др.) и вторични с механично обработване – уплътняване (брикети и пелети) или с химично обработване (растително масло, алкохол, хартия и др.) Понастоящем от икономическа гледна точка, като биогорива с висока ефективност за масова употреба , интерес представляват вторичните енергоносители , получени с прилагане на високо налягане. Денсифицираната биомаса във вид на пелети и брикети е с доказана висока калоричност и добра екологична характеристика при горене по отношение на вредни емисии и пепелно съдържание.
Образуването на растителна биомаса е твърде сложен процес. По същество това е фотосинтеза, при който от слънчевото лъчение във видимия спектър в органичните клетки водата се разлага и отделеният водород взаимодейства с въглеродния двуокис на въздуха с помощта на каталитичното действие на хлорофилните молекули се образува биомаса и се отделя молекулярен кислород. Процесът на образуване на биомасата е едно от най-важните звена от затворения кръговрат на веществата в био енергийните системи.